Детето е обект на тормоз

Агресията в детски градини и училища напоследък расте. С това и тревогата на родителите, които оставят детето, цял ден нямат контакт и не знаят, какво точно се случва с него.

Веднага идва сериозният въпрос – как да определим, че върху хлапето се оказва тормоз, че децата около него не го харесват, отбягват го, не искат да играят с него или го нагрубяват и му посягат. Как родителите могат да се намесят и да помогнат. На тези въпроси отговаря психологът Катерина Мурашова.

Нужна ви е информация

Повече и най-вече от различни източници. Не се притеснявайте да питате и не отлагайте с надежда, всичко да се оправи от самосебе си. Защото само въз основа на цялата информация, може да вземете решение.
Ако не проучите важни детайли, решението ви може да се окаже грешно или дори вредно за детето.

- Помислете от къде знаете, че някой обижда или, че се държи лошо с детето. От него самото, от някой възрастен, който често е около него ( учител, възпитателка, треньор ) или пък с очите си сте видели това.
Ако единствено детето твърди и повтаря „мен всички ме обиждат“, но останалите не се забелязали нищо такова, е различно.
Ако пък внезапно ви позвъни разтревожена майка на негов приятел или съученик и ви предупреди – това е трето.

- Опитайте да установите със собствените си очи как детето взаимодейства с останалите в групата. И, ако не става дума за тийнейджър, това винаги може да стане дискретно.
Наблюдавайте го как играе на площадката или в училищния двор, идете заедно с класа на екскурзия, поканете децата на гости в дома ви.
И пробвайте безпристрастно да прецените.
Слушайте интуицията си. Долавяте ли обида и агресия или всичко според вас върви нормално.

- Говорете с класната, учители, възпитатели или треньор. И не не веднаж, а поне 2 пъти. И , ако нещо ви тревожи, ги помолете да наблюдават как детето играе с останалите и какви са им взаимоотношенията.

Като минат 2 седмици, отново им задайте същите въпроси

- Преценете спокойно и по възможност обективно, какви са отношенията на детето ви с останалите. Откликва ли и разбира ли чувствата на околните? Съобразява ли се с правилата на играта?
Умее ли да слуша? Интересува ли се от мнението на другите? Умее ли с достойнство да губи?
Как се справя с неуспеха? И какво прави, докато се опитва да постигне нещо, ако пред него изникне препятствие.

- Отново говорете с детето за обидите.
Не се ограничавайте с обяснения, които чувате „те никога не ме слушат“ и „те винаги ме блъскат“, „ аз нищо не съм му направил, той почна пръв“ и други от този сорт.

- Постарайте се да видите цялостната картина, а не само парчета от нея.
Проследете историята от самото начало – как е започнал конфликтът, кой къде е седял, какво е казал, как е постъпил, как се е развила ситуацията и как е завършила.
Нека това да не са само 2-3 кадъра от конфликтната ситуация, опитайте да съберете поне 7-8, за да се ориентирате какво става и да може да изградите стратегия за поведение.

Сега действията

Ако сте стигнали до заключение, че детето наистина е обект на тормоз, първата ви задача е да го извадите от тази група, или от класа, да смените номера на телефона му.
Потърсете консултация с психолог, за да ви помогне де се ориентирате.
Ако стигнете до извода, че наистина детето е обект на обиди и тормоз, но вината е негова, защото проявява нетърпимост, не се вслушва в другите, винаги иска да става както то е решило, тогава открито му съобщете вашите изводи и наблюдения.

 Заедно направете програма как да му помогнете да се научи да общува с останалите. Спокойно му разкажете: „Хората са така устроени“, „те имат чувства“, „ето така реагират понякога, когато се почувстват застрашени“ , или   „Ето какво можеш да направиш ти в подобна ситуация“.
Едва ли един разговор ще е достатъчен.
Нужно е непрекъснато да си говорите и да давате конкретни примери, които подробно да обсъждате заедно с детето.
Чакайте първите резултати след месец-два.

Ако детето е обиждано, защото е слабичко, неуверено в себе си, не може да се защити, му трябва друг вид помощ.

1. Научете детето на лесни фокуси. И така то изведнъж ще спечели много точки.

2. Поканете тези, които го обиждат и тормозят на гости и организирайте вечер на изненадите, на която вашето дете да е домакин.

 3. Научете хлапето да се държи различно, когато го обидят ( не да плаче и да търси учителката, за да ѝ се оплаква), а да направи нещо необичайно, за да разруши шаблона.

4. Ако детето е различно и се отличава от останалите, изходът е да смени средата и групата. И му потърсете друга роля.

5. Ако сте установили, че детето ви се вписва нормално в средата и никой не го обижда, но въпреки това то се оплаква, му съобщете, че сте огледали много внимателно ситуацията и не забелязвате нищо тревожно. Дайте му примери от вашето детство и отделяте повече време, за да говорите с него за всичко, което се случва през деня, докато не сте заедно.

Мона Василева